От медицинския център Langone към Нюйоркския университет (NYU Langone) обявиха тези дни успешното приключване на най-радикалния лицев трансплант постиган до сега, който поставя нови стандарти в тази сфера на медицината. Също толкова важно е, че за пръв път лицева трансплантация е извършена на пожарникар-доброволец, който е пострадал от пълно обгаряне на лицето и скалпа по време на изпълнение на служебния си дълг.
Операцията - първата по рода си извършена в щата Ню Йорк - започнала сутринта на 14-ти август тази година и приключила 26 часа по-късно, на сутринта на 15-ти август. В нея е участвал екип от 100 лекаря, сестри, технически и помощен персонал, ръководени от Едуардо Родригес (Eduardo D. Rodriguez), професор по реконструктивна пластична хирургия. Екипът работил в две съседни операционни - в едната от стаите било изолирано лицето на донора (заедно с други негови органи), а в другата било премахнато лицето и скалпа на пожарникаря преди да започне процеса по трансплантация.
Приемника, дороволеца-пожарникар Патрик Хардисън (Patrick Hardison), на 41 г. от Сенатобия, щата Минесота, бил ранен през септември 2001 г., само дни преди атаките от 9-ти септември. Патрик влязъл в горяща къща, за да търси оцелели, когато горящия покрив на сградата се стоварил върху него и стопил предпазната му маска, оставяйки го обезобразен от тежки изгаряния по цялото лице, главата, врата и горната част на тялото. Той загубил клепачите, ушите, устните, по-голямата част от носа си, както и цялата си коса, включително веждите. След като претърпял повече от 70 операции в Мисисипи и на други места в Америка, Патрик все още не можел да се върне към обичайния си живот. Член на неговата цъкрва и негов приятел-пожарникар запознали д-р Родригес с неговия случай, описвайки ситуацията на Патрик.
Снимка на Хардисън преди инцидента. Източник: NYU Langone Medical Center
Ключови моменти от операцията
Д-р Родригес - който и преди това е извършвал сложна трансплантация на лице през 2012 г. - и неговия екип от NYU Langone транспалнтирали не само лице, но и целия скалп. Операцията на Патрик била революционна с това, че клепачите и мускулите, които контролират мигането от донора също били трансплантирани - това представлява значително постижение и е процедура, която преди не е извършвана на пациент със запазено зрение.
Някои други постижения по време на операцията на Патрик:
- Трансплантация на уши и ушни канали
- Трансплантация на определени костни структури от донора, включително части от брадичката, бузите и целия нос.
- Използване на триизмерно моделиране, компютърно моделиране и 3D-принтирани специфични за пациента отливки, разработени на основата на изображения от компютърна томография, извършена на донора и на приемника, за да се осигури максимално прецизно пасване със скелета.
- Прецизно поставяне на специфични за пациента пластини и винтове, за осигуряване на правилния контур и симетрия на трансплантираното лице.
Трансплантацията на клепачите на донора и структурите отговорни за мигането са особено важен успех на операцията, тъй като имало опасност Патрик да загуби зрението си. Мигателният рефлекс помага на тялото да хидратира и почиства повърхността на окото, с което се предотвратяват инфекции и се гарантира доброто виждане. По-рано тази година, д-р Родригес и колегите му публикували изследване в списанието Plastic and Reconstructive Surgery, в което разказват подробно за важността на запазването на клепача и неговата функция и необходимостта от подобряване на лицевите трансплантации.
Възстановяването на Патрик
В последните часове от операцията, се появили признаци на успех. Новото лице на Патрик, особено неговите нови устни и уши били розови на цвят, което показвало, че циркулацията към тях е успешно възстановена. Косата по скалпа му, както и брадата по лицето му веднага започнали да растат. Докато чакал да види дали тялото на Патрик ще приеме новата кожа, д-р Родригес давал на пациента си 50% шанс да оцелее след операцията. "Трябваше да премахнем старото лице до кост," обяснил Родригес на Патрик. "Трябва да разбереш - ако нещата тръгнат да се провалят няма път назад. Най-вероятно ще умреш. Тази процедура е на принципа всичко или нищо." Поне 3 други пациента по света, които са получили лицев трансплант са умрели, тъй като новата им кожа е била отхвърлена от свръхсилна реакция на имунната система.
На третия ден след операцията той можел да използва новите си клепачи и да мига с тях, след като отока започнал да се разсейва. Той можел да седи на стол след една седмица. А сега, само 3 месеца след тежката операция, отокът е силно спаднал и той бързо започва да се завръща към ежедневния си самостоятелен живот. До 6 месеца, Патрик Хардисън трябва вече да може да яде нормална храна и да е подобрил значително способността си да говори. През 2016 г. се очаква да бъде извършена допълнителна операция, при която да се изрежат част от ненужната лицева тъкан, за да се подобри естестическия вид на новото му лице
Като част от възстановяването, Патрик продължава с интензивната рехабилитация, която включва:
- Физиотерапия за подобряване на силата и издръжливостта му.
- Тренировки по говор и преглъщане, за да може допълнително да се възстанови и подобри неговата способност да говори правилно използвайки новите си устни и за да възстанови способностите си да се храни и преглъща нормално.
- Домашна терапия за трениране на ежедневни дейности, като например да се избръсне за пръв път от 14 години насам.
Патрик, както всички пациенти претърпели трансплантация, ще трябва да остане на имунопотискащи медикаменти за остатъка от живота си, за да се предотврати отхвърлянето на новото му лице. Патрик също ще разчита на своето семейство и приятели - особено на своите приятели-пожарникари от Сенатобия - да го подкрепят по време на възстановяването му и връщането му обратно в дома му след като бъде изписан от болницата. Той също така ще трябва редовно да ходи на месечни профилактични прегледи при д-р Родригес.
Донорът
При всяка успешна трансплантация, винаги има донор или семейство на донор, които правят алтруистичния акт да дарят органите на човек именно в един от най-трудните моменти в живота си. В случая на Патрик, неговия донор бил Дейвид Родебау (David P. Rodebaugh) на 26 години, роден в Охайо бруклински дизайнер и ентусиаст велосипедист, който починал трагично от травми получени при тежък инцидент. Кариерата на Дейвид го отвела в Ню Йорк, където той продължил обучението си по механика на колоезденето, дизайн и персонализиране. Той също спечелил няколко състезания, събирайки около себе си фенове и последователи сред BMX обносттта в Ню Йорк и в страната. Дейвид бил регистриран като донор на органи.
Донорът на лицето за революционната трансплантация. Снимка: NYU Langone Medical Center
LiveOnNY, организацията за събиране на органи за района на метрополоията на Ню Йорк, се обърнали към майката на Дейвди и я информирали че той е поискал да бъде донор на органи, обяснявайки ѝ колко важно е даряването на органи. Близките на Дейвид взели решението да дарят лицето на Дейвид, заедно със сърцето, черния дроб и бъбреците му за хора очакващи трансплантация и за изследвания.
Функционирането на програмата за лицеви трансплантации на NYU Langone изисквала близка колаборация с LiveOnNY, която старирала преди повече от година - след като Патрик бил определен като първия пациент, който щял да получи лицев трансплант по програмата. За разлика от случаите в които органи могат да се вземат и да се транспортират от далечни болници, д-р Родригес и екипът му е трябвало да извършат изолирането на лицето на Дейвид в операционна съседна на тази в която щяла да се проведе трансплантацията. LiveOnNY координирала изолирането и на останалите органи спрямо процедурата на д-р Родригес.
Подготовка за операцията
Важен урок от операцията е, че с подходящия умел и опитен ръководител може да бъде създадена изключително ефективна програма за лицеви трансплантации - или както е в случая на д-р Родригес - да бъде преоткрита в медицинско заведение с подходящите кадри, ресурси и мултидисциплинарен екип.
Когато д-р Родригес се присъединил към факултета на NYU Langone през ноември 2013 г. като ръководител на отделението по пластична хирургия, една от неговите цели била да разработи и задейства програма за лицеви трансплантации. Той събрал екип и го обучил във всички тънкости на лицевата трансплантация. Повечето от членовете на екипа му били лекари, сестри и персонал от самия NYU Langone, от различни отделения включително пластична хирургия, анестезиология, клинична физиология, спешна медицина, шокова зала, медицинска етика, постоперативна грижа, физическа медицина и рехабилитация, психиатрия, радиология и социални грижи.
Те планирали внимателно цялата процедура, за да са готови да действат веднага щом се появи подходящ донор. Подготовката също включвала внимателни хирургически репетиции в продължение на месеци, включително практически процедури върху трупове.
Източници: Science Daily и IFL Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари